Трябва ли свободата на изразяване да бъде контролирана или цензурирана?

МОДУЛ 2: ДА БЪДЕМ ЕТИЧНИ ЖУРНАЛИСТИ

В Модул 2 се обсъжда плагиатството и журналистическата етика. Учениците планират съдържанието на своите статии за вестници. След това започват да пишат и редактират своите новинарски статии.

НЕЕТИЧНА ЖУРНАСТИЧЕСКА ПРАКТИКА

Учениците може да не са информирани за това какво означава „етика” или „етично”. Обяснява им се с език, който те да разберат, че терминът етика се отнася за правилата или стандартите, ръководещи поведението на даден човек или представители на дадена професия (напр. репортери или журналисти).

Почти всички решения, взети от журналисти, имат етическо измерение. Свободната преса свободата на изразяване са от съществено значение за демокрацията, но само ако тази преса е справедлива, авторитетна, отговорна и етична.

Пред учениците се акцентира, че всяко от журналистическите решения по-долу има етични измерения:

{ Какво трябва да се съобщава?

{ Как да се сдобиват с информация?

{ Как да се представя информацията и на кого?

{ Трябва ли да се публикуват материали, които са особено нагледни или открити?

{ Кой (не) трябва да бъде интервюиран?

{ Кой (не) трябва да бъде цитиран?

{ Какво да се включи и какво - не?

{ Доколко да се разкрива пред интервюирания реалната цел на интервюто?

Учениците се запознават със съдържанието на действащия в момента у нас Етичен кодекс на българските медии на адрес (31)

Професионалната почтеност, честност, справедливост и смелост са споменати като някои от качествата, които журналистите трябва да търсят при събиране, съобщаване и интерпретиране на информация. Асоциацията също така препоръчва различни действия, които един съвестен журналист трябва да предприеме, за да „търси истината и да я съобщи”:

¬ Проверете точността на информацията от всички източници и отделете нужното внимание, за да избегнете неумишлените грешки. Преднамереното изкривяване не е допустимо в никакъв случай.

¬ Старателно издирвайте обектите на новинарските очерци, за да им дадете възможността да отговорят на всички обвинения за извършени от тях неправомерни действия.

¬ Посочете източниците, когато това е възможно. Обществото има право на възможно най-много информация за надеждността на източниците.

Неверни цитирания, преувеличени заглавия, подвеждащи репортажи и непотвърдени разкази са някои от примерите за неправилни журналистически репортажи.

Като прохождащи журналисти, учениците свързват тези журналистически кодекси, принципи и практики със събирането на информация и съобщаването и, които им предстоят по време на изготвянето на техния бюлетин.

ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ РИСКОВЕ ЗА ЖУЛНАЛИСТА: ПЛАГИАТСТВОТО

Акцентира се върху това, че един от основните рискове, пред който се изправят както журналистите, така и учениците, е плагиатството. Нарушаването на правата на интелектуалната собственост се дефинира като присвояване на текста, графичното представяне на идеите на друг човек и представянето им като собствени (т.е. без надлежно посочване на авторството или изразяване на официална благодарност).

При изобилните ресурси на информация в Интернет учениците често се изправят пред изкушението да „копират и залепят" проучванията на други хора в своите писмени работа, без да предоставят подобаващо цитиране. Изкушенията не спират дотук, защото съществуват буквално дузини страници, които рекламират факта, че предоставят писмени есета и реферати по много теми.

Упражнение 2.1: Неетично журналистическо плагиатство

Учениците обсъждат въпросите по-долу и споделят с целия клас:

Ї Можете ли да дадете примери за безотговорна или неетична журналистика?

Ї Плагиатството значим проблем ли е във вашето учебно заведение?

Ї Как вашето учено заведение са справя с проблема плагиатство?

Ї Какви са били последствията за ученици, хванати в плагиатство?

ПланИРАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВЕСТНИКА:

Цел и аудитория на вестника

Ученическите екипи започват да планират и определят съдържанието на своите вестници, като първо разглеждат крайната си цел и целевата аудитория. Успешните вестници разказват на аудиторията това, което тя желае да узнае, а не това, за което на вас ви се пише.

Упражнение 2.2: Цел и аудитория на вестника

Екипите за изготвяне на вестника решават:

Каква е целта на вестника на екипа?

Коя е целевата аудитория за вестника на екипа?

Екипите попълват таблица с видовете информация, която тяхната целева аудитория би намерила за най-полезна и интересна.

Съдържание на вестника

Именно в този раздел учениците започват да научават какво се помества във вестника. Използва се представянето във формат PowerPoint, за да се предоставят подробни материали на учениците.

За целите на планирането вестникът на всеки екип включва следното:

А) Четири новинарски статии, които акцентират или се съсредоточават върху местни новини, събития, спорт или проблеми, касаещи училището. Всеки ученик отговаря за една от четирите статии, които трябва да бъдат включени във вестника на съответния екип. На този етап учениците се запознават накратко с някои от различните видове статии, измежду които те може да си изберат да пишат, използвайки подходящ журналистически стил:

¬ Новинарски репортаж: статия, която представлява кратко резюме, описание или разказ за новина

¬ Новинарско интервю: резюме, написано след провеждане на интервю (с предварително подготвен списък с 20 въпроса)

¬ Разследващ репортаж: включва проучване на значим въпрос, касаещ аудиторията, и използването на данните (от различни източници, включително интервюта чрез електронни и печатни медии) за изготвянето на репортаж

¬ Статия по повод на проява или реч: написва се след изслушване на реч, пресконференция или друга обществена проява. Този вид статия обикновено включва встъпителна информация за оратора/събитието и въздействието на речта или събитието

Всеки екип започва с мозъчен щурм на идеи за теми - избрани за тези четири статии във всеки вестник.

Б) Поне два допълнителни очерка от интерес за целевата аудитория също са включени във вестниците на всеки екип. Очерците обикновено са посветени на тема, избрана от автора, но все пак са насочени към интереса на аудиторията.

Учениците работят по двойки при написването на очерците. Включват компоненти от изброените по-долу:

{ Колонка за съвети

{ Редакционна статия

{ Писмо до редактора

{ Реклами

{ Комикси

{ Местни прояви

{ Изкуство/Развлечение

{ Рецензия на филм

{ Календар

{ Обяви

{ Проучване на общественото мнение

{ Практически съвети относно продукт или услуга

{ Диаграми

{ Туристическа информация

{ Прогноза за времето

{ Лични профили

Учениците разбират, че всеки от разделите на вестниците изисква различен стил на писане.

Упражнение 2.3: Насоки за планиране на вестника

Учениците планират и вземат решения за ролите и отговорностите на всеки член от екипа, както и темите и съдържанието на всеки от вестниците.

Учениците попълват таблицата и планират съдържанието на своите вестници. Те правят мозъчен щурм за определяне на четири новинарски статии, които екипът включва в своя вестник:

След това учениците правят мозъчен щурм за определяне на поне два допълнителни очерка, които са от интерес за целевата аудитория. Учениците работят по двойки при писането на очерци и включат кои да са от изброените по-горе компоненти. (колонка за съвети…)

ОСНОВИ НА ПУБЛИЦИСТИКАТА

С учениците се обсъждат характерните особености на публицистиката. Те анализират новинарските статии и репортажи и се опитват да разпознаят главните технически и структурни елементи на издържаната публицистика:

v Новинарските репортажи са обективни с един център или тема

v Пише се ясно, добре организирано, кратко и по същество

v Пише се в трето лице

v Личните имена трябва да са изписани правилно, както и да няма други правописни, пунктуационни и граматически грешки

v Фактическа точност

v Използват се кратки изречения

v Заглавката на вестника или заглавието на статията трябва да привличат вниманието

v Трябва да се включат подходящи източници или цитати

v Включват се преки цитати на свидетели или замесени

v Избягвайте многословни абзаци

v Встъпителният абзац, често пъти е едно дълго изречение, което резюмира фактите в статията, обикновено е първият абзац. Той трябва да отговаря на петте К-та и З-то (Кой? Какво? Къде? Как? и Защо?) и да определя структурата на останалата част от историята. Той трябва да зариби читателите да прочетат и останалата част от статията.

ПРОУЧВАНЕ И ПИСАНЕ

Учениците започват проучване на темите които те са избрали, за статиите си във вестника. Учениците използват различни източници при проучване на дадена новинарска история, Интернет (предоставят се подходящи насоки и информация), библиотеки и интервюта.

Страницы: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12